Виждали ли сте ром с очила ? Този въпрос е подвеждащ нали или просто съдържа известна доза ирония. Възможно ли е да надхвърлим кръгът на хумора и по-обстойно, с доза сериозност да изследваме това.

Нека започнем с очилата, този артефакт изключително присъщ само на човека. Знанието е сила, а знанието в областта на физиката и по-специално на оптиката, може да оцени всеки човек стигнал до проблем със своето зрение. Очилата можем да разгледаме, съобразно две важни техни характеристики, тази да предпазват и тази да коригират / спомагат нормалното зрение. Разбира се има множество други области в който очилата се прилагат неотлъчно, като атрибут, от театъра до шоубизнеса и модата. В качеството им на "защита" очилата спират вредните излъчвания и предпазват окото. Това са така наречените слънчеви очила или черни очила. Разбира нашата тема не би имала смисъл, перифразираме ли  въпроса на "Защо ромите не носят тъмни (слънчеви) очила". Напротив, те носят тъмни очила и по това не се различават от милионите хора на планетата, които са имали кратък или по-интензивен досег с цивилизацията. Това не е поантата, това не е есенцията. Тъмните очила се носят за престиж, те са евтини, крият очите – тези "прозорци на душата", създават престиж и т.н. и т.н.

:::ЧАСТ 3:::

Сега победителят беше на вратите, но кой знае защо нещо се бавеше да влезе в града. След като изтласкаха въстаниците от Бърдо и заеха техните позиции, турците започнаха да обстрелват града с топове. Техният огън обаче не причиняваше големи вреди, тъй като жителите гасяха започналите пожари. След половин час половината от низама и всички башибозуци се хвърлиха към града. Тук те бяха посрещнати от скрилите се зад стоборите въстаници. Пак се завърза бой, в който беше убит някакъв неприятелски подполковник, след което турците пак побягнаха назад и продължиха канонадата до вечерта.

През настъпилата нощ само малцина от нашите граждани се сетиха да избягат. Те бяха предвидили съдбоносните последици от проиграната кауза и в мрака на южната майска нощ бяха успели да се измъкнат от града, като бяха захвърлили дом и имущество на произвола на съдбата. Други пък, в това число и нашето семейство, не можеха и да си представят това, което се случи после. Най-страшното, което мислехме, че може да се случи, беше това, че турците ще изловят утре виновните и навързани ще ги откарат в Пловдив за наказание, като от останалите ще вземат военна контрибуция толкова, колкото им хрумне, или по-точно - колкото намерят. Що се отнася до нашето семейство, то ние до известна степен бяхме спокойни по отношение на отговорността, тъй като смятахме да изтъкнем обстоятелството, че аз съм била заставена насила да ушия знамето. И така ние останахме в града, като смятахме с това да покажем, че не чувствуваме никаква вина.

Щом почна да се развиделява, в турския лагер започна някакво движение. След няколко минути вече беше ясно, че десният и левият фланг искат да се отделят от средния, който започна да разширява заеманото от него пространство, като оставаше на изток от града. По-нататък тези два фланга започнаха да обкръжават града. Сега вече мнозина от нашите се убедиха, че ще стане нещо лошо. Разбира се, мнозина започнаха да бягат от града, но вече беше късно, защото низамът се хвърли да ги преследва, като ги убиваше на място без разлика на пол и възраст. След това в града настана страшна паника: всеки бързаше да се скрие и не намираше място; мъже, жени, деца и старци на тълпи влизаха от къща в къща и притичваха през уличките. След няколко минути се появиха и турците. Тогава започна онова, което на всички е известно - най-безпощадно и най-възмутително клане. Турците цял ден тичаха из града, грабеха каквото им падне и убиваха когото им хрумне, включително домашни птици и животни. Особена жестокост те проявяваха в богатските къщи, където предполагаха да намерят имане. Там те вършеха такива изтезания и мъчения, които са недопустими за човешкия разум. Проклятия, последни стонове на умиращите, рев на изплашени крави, лай на разярени кучета, трясък на тлеещите срутващи се къщи, гърмежи от пушки и топове представляваха такава страшна картина, за която човек трудно може да си състави дори представа.